Космическият чадър ще е 100 пъти по-лек от досега предлаганите Възможно ли е идеята на

Космическият чадър ще е 100 пъти по-лек от досега предлаганите
Възможно ли е концепцията на един американски астроном да ни приближи оптимално покрай гигантската слънчева сянка, която ще помогне на Земята да се охлади и да се защищити от нездравословните ултравиолетови талази? Това се питат експерти от целия свят, откакто неотдавна Ищван Запуди от Университета на Хаваите разгласява публикация, представяща изцяло нова идея за осъществяване на оборудването.

За слънчеви щитове – големи огледала или нещо като чадъри,   ситуирани в орбита сред Слънцето и Земята, се приказва от дълго време. Тяхната цел е да бъдат предотвратени ускоряващите се с всяка минала година климатични промени.  Досега обаче учените по този начин и не са съумели да основат щит, който да е по едно и също време лек и пестелив. Сп. “Нувел обсерватьор ” напомня, че през 80-те откривателят Джеймс Ърли предлага спътник, дълъг 2000 км и тежащ 100 млн. тона, който да понижи с 2% слънчевото греене, получавано от Земята. Съвсем неотдавна пък американски теоретичен екип предложи всяка година в Космоса да бъдат изпращани по 10 млн. тона лунен прахуляк, с цел да се образува “чадър ” с повърхност от 940 кв. км.

Според предлагането на Запуди, обосновано в сп. “Сборници на Националната академия на науките ”, евентуалното решение на казуса е щитът да бъде завързан към противотежест, запълнена с материали, произхождащи от метеорити, или към самия метеорит.

Ако концепцията бъде осъществена, в идващите години климатичните промени ще бъдат омекотени и стоплянето на планетата ще се забави, твърди създателят на предлагането. Идеята е настояща в миг, когато доста региони от света се пържат на рисково високи температури и страдат от разнообразни естествени бедствия.

Технологиите за “блокиране на Слънцето ”, известни също и като “модификация на слънчевото греене ”, биха могли, най-малко на  теория, да охладят Земята, като я защитят от част от лъчите на горещата звезда. Пред тях обаче има една фундаментална спънка: тежестта. Предишни оферти поставяха щита в точката на равновесие сред земната гравитация и радиационното налягане от Слънцето. Тези две антагонистични сили обаче допускат щитът да дава отговор на избрани условия за тежест (трябва да е задоволително солиден, с цел да отвърна гравитационните сили), с цел да се подсигурява, че ще остане на място и няма да бъде отвеян. Това изключва потреблението на леки и относително евтини материали като графена, които биха могли елементарно да бъдат превозени в Космоса.

Но в случай че защитният чадър бъде закачен на противотежест, позиционирана към Слънцето, тези рестрикции, свързани с тежестта, ще бъдат заобиколени, твърди астрономът. Освен това щитът ще може да бъде подложен по-близо до Земята, което  ще го направи и по-ефикасен. Той ще бъде прикован към противотежестта посредством крепко графеново въже. Веднъж в Космоса, противовесът постепенно ще се отвори, като по този метод последователно ще се изпълни с лунен или астероиден прахуляк, който ще работи като баласт. Тъй  като баластът ще произлиза от Космоса, няма да е належащо да бъде превозен от Земята.

Другата опция е гигантският чадър да бъде прикачен към “пленен ” метеорит, който се движи с няколко хиляди километра в час “на разстояние няколко милиона километра над главите ни ”. По този  начин тежестта на щита ще бъде понижена доста. Заедно с противотежестта тя ще възлиза на към 3,5 млн. тона, или 100 пъти по-малко от предлаганите по-рано модели. Самият щит, който ще би трябвало да се изстрелва от Земята, ще тежи сред 32 000 и 35 000 тона, т.е. 1% от общото тегло. Сегашните ракети са способни да транспортират до 45 000 тона в ниска земна орбита.

Щитът ще бъде ситуиран в стратегическата точка на Лагранж, където налягането от слънчевото лъчение и гравитацията на Земята   и Слънцето се уравновесяват. Така той ще може да резервира позицията си с доста дребен разход на гориво. Същият принцип е употребен при телескопа “Джеймс Уеб ”, ситуиран във втората точка на Лагранж. 

“Като се има поради сериозността на казуса, би следвало да се проучат всички благоприятни условия за попречване на една възможна злополука ”, споделя хавайският астроном.

Не всички учени обаче са съгласни.  В публикация от 2008 година, озаглавена “20 аргументи, заради които геоинженерството е неприятна  идея ”,   американският климатолог Алън Робок съпоставя технологиите, предопределени да накарат Земята “да диша ”, като показва,   че “лекарството може да се окаже по-опасно от заболяването ”. Той предизвестява, че би трябвало да се внимава с непознатите последствия от тези технологии върху районния климат, растенията и слънчевата сила. Според него прибягването до сходни технологии ще докара до занемаряване на напъните за понижаване на нездравословните парникови излъчвания.

За да регистрира непредсказуемостта на геоинженерството, Ищван Запуди предлага “модулен и обратим метод ”, употребявайки голям брой по-малки щитове вместо единствено един колосален.

Доколко предлаганият план може да бъде осъществен, е въпрос с много неясноти.  Но създателят му е уверен, че скоро ще се родят технологиите, които ще го трансферират от полето по-скоро на фантастиката в това на действителността. За момента това, което е изцяло ясно, е, че цената на сходен безоблачен щит ще е колосална.